Мразя и да говоря за себе си. Вождът на Кен Киси беше казал, че спрял да чува, когато хората спрели да слушат. Лична теория: хората не слушат. Затова и аз не обичам да говоря, освен ако не ме предразположите (също толкова рядко явление).
Давам си живота за литература, книги, изкуство, история, театър студ и 365 дни люта зима. Да, защото ненавиждам лятото. По-добре се чувствам, когато съм обградена от лед. Единственият разкош, който познавам, е писането. Пиша, за да дишам, чувствам и живея. Пиша, защото когато се събудя сутрин и ми се иска да имам някаква достойна причина да изтрая до следващото си събуждане, а по-добра от думите... едва ли съществува.
Ужасно лесно се пристрастявам и обсебвам. От хора, книги, лекарства, сезони, всичко, за което можете да се сетите - материално, духовно и прочие.
Първото нещо, с което правя впечатление, е weird природата ми и някакъв си страх, който другите изпитват. Но и това не ме впечатлява.
Слънце, имаш лека форма на cognitive dissonance - това е, когато имаш две противоречащи си идеи, а именно: че трудно допускаш хора до себе си и че лесно се пристрастяваш към хора. (: Няма лошо, аз самата имам няколко много сериозни примера за същото явление.
Иначе недей така, човешките същества са доста по-приятни за общуване от рибите например, освен ако не се казваш Аксел Блекмар, вж. Arizona Dream.
Имам и въпроси, разбира се, с които да оправдая писането си по поста ти. ;D
Първо, мислиш ли, че бихме могли да оценим зимата, ако преди нея нямаше лято?
Също така, каква е идеята ти за невбесяващ човек?
От какво искаше да спасиш света?
Гледала ли си "Полет над кукувиче гнездо" в Народния?
И между другото, аз не смятам, че си "weird", нито ме е страх от теб. Изглеждаш като някой, с когото мога да си говоря и да водя философски спорове. :))
Слънце, имаш лека форма на cognitive dissonance - това е, когато имаш две противоречащи си идеи, а именно: че трудно допускаш хора до себе си и че лесно се пристрастяваш към хора. (: Няма лошо, аз самата имам няколко много сериозни примера за същото явление.
Иначе недей така, човешките същества са доста по-приятни за общуване от рибите например, освен ако не се казваш Аксел Блекмар, вж. Arizona Dream.
Имам и въпроси, разбира се, с които да оправдая писането си по поста ти. ;D
Първо, мислиш ли, че бихме могли да оценим зимата, ако преди нея нямаше лято?
Също така, каква е идеята ти за невбесяващ човек?
От какво искаше да спасиш света?
Гледала ли си "Полет над кукувиче гнездо" в Народния?
И между другото, аз не смятам, че си "weird", нито ме е страх от теб. Изглеждаш като някой, с когото мога да си говоря и да водя философски спорове. :))
Селена: Имам, но се свиква. ^^
Arizona Dream e сред любимите ми филми, между другото...
О, едва ли... Но може би да. Както летните хора оценяват лятото през зимата, но ми се струва твърде плоска логика, има нещо повече в обичта към този сезон.
Идеята ми за невбесяващ човек? Не съществува, няма такъв, който поне веднъж да не си е заслужил яростта ми. Може би човек, с когото мога да разговарям напълно свободно, без никакви граници, рамки, извън правилата и така нататък.
Гледах го преди месец-два. Обожавам.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
И аз малко да се включа в коментирането на постове. :Д Селена, още по първото изречение те познах, хаха. Имам една приятелка, която е на същия принцип. За хората, тоест. Аз съм нещо като точно обратното. Обичам хората. Човек трябва много да се постарае, за да не ми е интересен. :Д И освен това много лесно допускам някого в живота си, да не кажа прекалено лесно...
За писането имам много подобно виждане. Предполагам, че всички в този блог малко или много имаме, и ако не друго, това е общото между нас.
Защо не харесваш лятото?
Водиш ли Дневници? =) Винаги съм си мислела, че ми приличаш на човек, който би водил. (Ще използвам момента да ти препоръчам "Мило Дневниче" на Джийн Литъл.)
Ще ти открадна твоя въпрос от поста на Сиси за препоръчването на книги и ще го обърна срещу теб :Д Просто тъкмо дочетох две книги, към които много се бях привързала, и сега ми е някакво празно, и не съм сигурна какво ми се чете, и идеи ще ми дойдат добре.
А ако хората слушаха, какво би искала да им кажеш?
Селена: Нямам точен отговор защо не го харесвам. Всяко годишно време си има своето очарование, но и също вярвам, че има летни и зимни хора. Аз лично се чувствам по-добре през зимата. Връща ми се вдъхновението.
Дневници... да, не в напълно старомодния смисъл, но да - както из блогове, така и хартиени.
За книги.. веднага бих ти препоръчала "Полет над кукувиче гнездо" - разкошна е. Но и тежичка. А и доколкото помня... беше почитателка на италианския? Ако не се лъжа, то "Не затваряй" на Алесандра Монтрукио може би ще ти допадне. (Не че има нещо общо с италианския, омг, просто писателката е... няма значение :D:D)
Ако хората слушаха щях постоянно да им повтарям колко жалък и разбит ни е светът, как ние сме виновни за всичко и това до момента, в който им писне от гласа ми и се вземат ръце, за да я излекуваме тая земя. (:
