Четири след полунощ - Raindrop.

Четири след полунощ е, а сълзите продължават да текат. Какво ти спане? Ако затворя очи, виждам теб- пронизващия ти син поглед, небрежните къдрици, подмятани от вятъра, трапчинките, които се появяваха всеки път, когато се смееше. Почти усещам пръстите ти, рисуващи фигури по гърба ми, леките целувки за довиждане. Усещам любовта, която имахме. Нямаме я вече, нали? Изгубихме я някъде по пътя. Друга държи сърцето ти сега. Прегръщаш нея, целуваш нея, обичаш нея. А преди обичаше мен.
Четири след полунощ е, а аз си спомням за първата ни среща. Ти помниш ли я? Първи септември беше най-обикновен ден. Всъщност исках да си остана вкъщи в компанията на книга, чаша какао и песни от миналото. Все пак преглътнах лошото си предчувствие, облякох се и излязох. А ти чакаше пред вратата. Държеше една червена роза. Помислих си, че е голямо клише, но се радвах. Още в този момент денят ми стана необикновен. След това всичко тръгна като по вода. Говорихме, ядохме, смяхме се и поспорихме. Снимахме се, а едно малко момиченце ни каза, че сме красива двойка. Сякаш още тогава намерихме тази любов, която ни грееше през зимата, караше ни да цъфтим през пролетта, но накрая ни изгори през лятото. Танцувахме под дъжда и се возихме на последната седалка на трамвай номер 20, ядейки гумени мечета.
Четири след полунощ е, а аз се чудя кое ми липсва най-много. Ти имаше толкова много роли в живота ми. Съветваше ме, успокояваше ме, обичаше ме. Винаги ме караше да се смея, устните ти бяха с вкус на черен шоколад, а очите ти ме гледаха, сякаш бях Единствената. Ти беше до мен и само това ми беше нужно.
Четири след полунощ е, а аз бях права. Лошото ми предчувствие за онази първа среща се оправда, не е ли така? Заслужаваше ли си всичката тази болка, сълзите, празнината в гърдите ми?...Определено.
За един миг ние бяхме щастливи. Аз те обичах и ти ме обичаше. Какво повече му трябва на човек?

Бях ужасно изненадана, когато още щом прочетох заглавието, получих вдъхновение. Аз съм от тези хора, които пишат бавно и са много непостоянни в това. Надявам се да ви хареса и ще се радвам да чуя мнението ви (: 

- Raindrop. aka Деси

ПП: Мисля, че всеки трябва да си има собствен таг за публикациите си, но може да го обсъдим по-късно (: