събота, 22 октомври 2011 г.

Предложение за нова тема

Понеже гледам, че горкото блогче започва да изпада в някаква хибернация, реших да пусна едно предложенийце за тема, а пък ако някого го е ударила музата по главата, да пише. Ако не - може и аз да пиша. Не е като да не съм свикнала да си водя монолози... =D

Предложенийцето:
"Събуждам се и..."

Алтернативно предложенийце:
"Светът е стъклен"

Еnjoy. ))

сряда, 19 октомври 2011 г.

My heart is lost.

Не знам какво чувствам, а така ми се щеше да знам. Струва ли си да разруша едно добро приятелство с простичко признание като "Харесвам те." Струва ли си? Вие ми кажете, защото аз се лутам от много време.
А той наистина е прекрасен. Забавен е, умен е, има невероятните очи и е един от най-милите хора, които съм срещала някога. Но е мой приятел. Чувствам се добре с него, чувствам се прекрасно. Състезаваме се кой ще каже по-голяма глупост, смеем се и просто.. Усещам в сърцето си, че има нещо. Но мозъкът ми поставя прегради.

Somos herederos de sangre, en muerto y en vida. Somos herederos de un amor. Защото музиката на испански ме кара да се чувствам част от още някакво общество. Текстът на тази е невероятен, испанският е един от най-красивите езици.
So fuck you, fuck you, fuck you and all you didn't do. Защото единствено тъжната музика ми помага в трудни моменти, когато не ми се споделя. Има песен за всяка ситуация, просто трябва да я намериш.
Give me one reason to stay here and I´ll turn right back around. Защото ми се ще някой да иска да остана. Някой да иска да бъда с него. Така, както аз искам да бъда нечия и някой да бъде мой. Не мога да го обясня? Няма нужда. Разбирам какво искам, но не и как да го получа.