И изведнъж една дума може да разруши всичко. Това изумително крехко чувство, тази безмерна любов, която изпитваш. Изчезва, сякаш никога не е била. А ти оставаш счупена, използвана, изморена. Сълзите спират, но ти продължаваш да живееш в спомените си. Едно по-добро време, когато той беше до теб. Един човек, а сякаш всичко. Светът е пепел.
А после се появява някой друг. Може би е добре да излезеш и да забравиш за една вечер болката. Може би този човек е новата ти "голяма любов". Още ли вярваш в тази измама? Но той все пак успява да залепи късчетата на разкъсаното ти сърце. Не счупено- разкъсано. Див звяр е пирувал над него, откъсвайки парченце по парченце, наслаждавайки се на отчаянието ти. А един обикновен човек успява да прикрепи частите отново. Неговите усмивки са мехлем за белезите ти. Скоро почти не се забелязват. Светът е нормален.
Един от вас е щастлив. Може би, може би след време ще се влюбиш в него. Не е онова горящо чувство, което усещаш в костите си и знаеш, че е там, дори когато спиш. Но е любов. По-проста, по-лесна. Ти го правиш щастлив. Той те кара да забравиш за миналото си. Не е ли това, което искаше? Все още трепваш при спомена за горскозелените му очи, изпепеляващи линии по тялото ти, изящното му лице още населяват сънищата ти, но поне вече не ти се привижда по улиците, на масата в любимото ти заведение, зад рафтовете с любовни романи в кокетната книжарничка на ъгъла. Ти правиш някого щастлив и някой ден и той ще те направи щастлива. Светът е пълен с обрати.
Ще бъдеш весела, ще бъдеш тъжна, ще плачеш, ще кървиш и ще се оправяш. Така е в живота на всички. Светът е стъклен.
Не знам защо все натам ме тегли, но така се получава. Надявам се да ви хареса (:
"А един обикновен човек успява да прикрепи частите отново." Не просто обикновен, а правилният. Този, който знае как да го направи. Хареса ми. :)
ОтговорИзтриване