merci beaucoup

Ти си само една приспивна песен. Появяваш се като лек ветрец в гореща лятна нощ, като студена снежинка, капнала от небето в полунощ на Коледа... или като дъжд - желан и чакан седмици наред... или като суета, проникваща в клетките на тялото ми, доказваща, че Слабост си има своето име... или просто като себе си. Танцуваш във въздуха, опитвам да запомня стъпките, ала чувам само тихото ти дишане, копнеещо да бъде разбрано и прегърнато, поето в ръце. Не се ли научи да живееш?
Ти си само една приспивна песен. Идваш си и си отиваш, както влаковете идват и си отиват. Аз съм гарата - с онези пожълтели и изтъркани пейки, с хвърчащите и забравени вестници, с бездомниците, спящи по земята, с пухкавите облаци в небето и онзи дъх на стари вагони, носещ се сред въздуха.

А може би аз съм бездомникът?
Или пък ти си гарата?

Едва ли и двамата сме свободни птици.
Единият винаги е затворен в кафеза на другия. Единият винаги страда повече, мълчи повече, чака повече, иска повече, нуждае се от повече. О б и ч а  повече.
А уж мразех приказките. Предпочитам реалните истории за любота и омразата, те поне нямат щастлив край и аз не се лъжа, че мога да имам своите финални надписи, появяващи се веднага след "И заживели щастливо". И ето - отново съм тук. А ти танцуваш някъде. А аз все още мразя приказките. Особено Пепеляшка.

Нека аз играя бездомника. Ти ще бъдеш ли моята вестникарска завивка? Обещавам да обожавам всяка твоя напечатана буква. Обещавам да гладя страниците с премръзнали ръце и да прочитам всеки ред, да се взирам и съзерцавам. Ще бъдеш ли моята пейка? Обещавам да не я деля с никого...

Нямам нищо друго. Само суета.
Ти си само една приспивна песен. Най-вълшебната, пропита с най-невероятните ноти, съчетания и звуци. Най. Защото е моята приспивна песен. Когато настъпят часовете след полунощ, главата ми се завърта, сърцето подскача, ръцете плясяват, очите заблестяват, душата заобичва.

Защото ти винаги ще си останеш моята приспивна песен в четири след полунощ. Искаш или не.
Казвам се Слабост, помниш ли ме, скъпи?