Така като гледам, тия дни тука имаме тенденция да се представяме. А на мене много ми се иска да се представя на някого. Някой, който не ме познава, който не знае нищо от миналото ми и затова няма очаквания за бъдещето ми. Някой, който да ме чете, без да ме обича. Само да гледа отстрани и да чува думите ми само прочетени от гласа в съзнанието му.
Ако сте този човек, нека ви се представя. Представете си ме как ви се представям.
Не се лъжете от заглавието. Всъщност се сещам за много малко френски неща, които харесвам. Френският език не е от тях.
Аз не се казвам Морийн. Бих искала да се казвам Светла, защото има същата символика като истинското ми име, но звучи по-хубаво. Искам да съм Светла, освен че искам да се казвам така.
Имам мечта, в която вярваме само аз и човекът, който завърза възелчето в главата ми. Преди имах мечта, в която никой не вярваше, но я обичах. Затова я върнах на оная гадна муза Мелпомена - за да ми върне тя способността да не живея на сцена.
Иначе обожавам театъра и малко пиша. Рисувам, когато не мога да устоя на това колко шарени са моливчетата.
Пия твърде много кафе.
Заспивам средно за около час.
Бих могла и за пет минути.
Имам зелена плюшена жаба и тя се казва Чочко. Имам също чувство за черен хумор. Симулирам цинизъм, понякога дори прагматизъм, но не и оргазъм.
Не харесвам обикновени разкази за любов, но обожавам малки фигурки, които стават за подреждане и преподреждане.
Често обикалям по улиците безцелно и хващам случайни трамваи.
Ф. Скот Фицджералд го гълтам на томове, заедно със Селинджър, Рей Бредбъри, Оскар Уайлд, Шекспир и Светльо от Хиподил, който трябваше да стане президент.
Мразя да ми дават съвети и да ме осъждат по нечия чужда система.
Въпреки всичко това съм безумно влюбена.
Единственото лошо на това да се представяш е, че трябва да говориш само за себе си. Ако не говориш само за себе си, хората решават, че сигурно представяш някой друг.
Довиждане, пожелавам ви сняг за Коледа.
Мисля, че те обичам. Сподели кое е първото нещо, което прочете от Бредбъри и кое е любимото? Абсолютно ли всичко негово харесваш? Аз лично след '451 градуса по Фаренхайт' ми бледнееха останалите.
А от Шекспир? И Селндижър?
Дали Холдън съществува някъде из големия свят?
Предпочиташ калинки или светулки?
По кое време на деня най-често се смееш и мечтаеш?
Любимо четиво преди сън?
Препоръчай ми някоя книга. Ама от онези, към които се пристрастяваш и после не можеш да заспиш, защото искаш да си част от тях.
И аз ти пожелавам сняг.
На Бредбъри първо прочетох "Вино от глухарчета". Любими са ми разказите - всичките.
От Шекспир - "Макбет" най-вече. От Селинджър - "Франи и Зуи" и всичко друго за семейство Глас. И Catcher in the Rye беше хубаво. Аз познавам Холдън. Разбира се, че съществува. (:
Предпочитам светещи калинки.
Смея се между 15:20 и 17:50 (но това важи само от понеделник до петък), освен ако не плача тогава. Графика на мечтите обаче никога няма да го уцеля.
Преди сън - поезия (Валери Петров, Христо Фотев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна) или Фицджералд. Понякога си препрочитам и нещо на Селинджър.
Препоръчвам ти "Великият Гетсби".
Препоръчвам ти също De Profundis на Оскар Уайлд, както и някоя от пиесите му.
И едно зло гласче в главата ми ме ръчка да ти препоръчам "Малки богове" на Тери Пратчет. Не знам защо. ;D
Отдавна не бях отговаряла на въпроси с такъв ентусиазъм. ;D Приятно е. :))
De Profundis съм я чела. А 'Великият Гетсби' е в списъка ми. Но и аз бих избрала светещите калинки. ((:
Почитател на Далчев? Още повече те обичам. Какво ти беше първото впечатление от него? Любим стих?
Какво мислиш за Pablo Neruda?
Пабло Неруда, за съжаление, не съм чела. Просто не съм стигнала до него. :D
Голям почитател на Далчев, но любими стихове нямам, защото предпочитанията ми се сменят с настроенията, тоест доста често. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар